en ru
image image

Румен Георгиев пред в. Труд

Държавата плаща ли си за мостовете?

- Г-н Георгиев, как ще коментирате идеята за задължителна застраховка на имотите срещу земетресение? Принципно за застрахователите това е добре. Всеки лев, който влиза в касата ни, е добре дошъл. Но се съмнявам в ефекта от този стар модел задължително застраховане, защото това беше начинът, по който се застраховаха имотите преди Десети. Заедно с такса смет и всичко друго се събираше определен процент, който автоматично отиваше в ДЗИ. И резултатът беше, че със Стражица не успяха да се справят. Даже трябваше два пъти герой на социалистическия труд да отиде с получастната си бригада (б.р. става дума за Игнат Раденков), за да оправят пораженията две години след земетресението. Въпреки парите, които се събираха толкова години. Не смятам, че при пазарна икономика и свободно договаряне е необходимо да има задължителна имуществена застраховка, освен при определени обстоятелства и ситуация, каквато имаме сега в България. И то това трябва да е временна мярка до постигане на необходимите ефекти. Задължителното застраховане трябва да е това, което е от значение за отговорността ни към трети лица, а не за вашата амбиция или нежелание да се застраховате. Става дума за отговорност на нотариуси и лекари, ако блъснете с колата някого на пътя... - Един от мотивите срещу такава схема, както и за това, че хората не застраховат имотите си, по принцип е, че нямат пари. Хората нямали пари... Хубаво, никой не ги кара да застраховат жилище за големи суми. Имаме полици за 20 лв., които покриват щети с лимит 10 000 лева. И това не е само за земетресение, а и за всички останали рискове без отговорностите ви към съседите. В тези 20 лв. 10 са за риска земетресение, 10 - за останалите. - Но с 10 000 лв. няма да си купите жилище. Да, за 10 000 лв. няма да си възстановиш апартамента, в случай че блокът се срути. Но 10 хил. лв. са абсолютно достатъчни, за да покриеш разходите по настъпилите щети в жилищата, които са факт в момента при тази степен на труса (в Перник, б.р.). Разбира се, ако искате да направите пълна застраховка на жилище в София и го оцените на 100 хил. лв. при тарифа от 0,24%, цената излиза 240 лева. Да, това са повече пари, но 20 лв. всеки може да отдели и нагоре може да лимитира, както поиска - за 20, 30, 50 хил. лева. Така че, ако се приеме модерен пазарен модел на „полузадължително застраховане" със съответните отговорности от страна на държавата и ефективни пазарни стимули за всички участници, едва ли лимитираната застраховка със стойност 20-30 лв. на полица би била проблем за гражданите. Когато застраховането е задължително, то ще бъде унифицирано по някакви общи критерии. Вероятно при тази схема парите ще се събират по данъчна оценка, както беше по време на социализма. Това е проблем. Вие може да не искате по данъчна оценка, защото тя ви се струва ниска, искате по действителна стойност, както и да включите други рискове, от които да бъдете защитен. Но няма да имате възможност да преговаряте и да сте активната страна. При задължителното застраховане ще има една оценка, а вие щете - не щете, трябва да плащате за нея. Няма я свободата на договаряне. Няма го избора. Затова би следвало да се потърси модерен модел, при който е задължителна лимитирана част и над нея да имате възможност да надграждате и договаряте каквото пожелаете. - А как ще коментирате идеята за създаването на застрахователен пул, която витае в публичното пространство от повече от десетилетие? Реално идеята е същата, както е било при социализма. Остарял модел, неадекватен към съвременните пазарни условия. Нищо не стана с нея, защото трябва да са ясни функциите и отговорностите на всички участващи в процеса - на застрахователите, на държавата. Не е въпросът само в жилищата. Ами инфраструктурата кой я застрахова - пътища, метро, мостове, водна и електропреносна мрежа, някой застрахова ли ги? Ние говорим за жилища, ще паднат два апартамента, ще стане страшно. А инфраструктурата? Застрахована ли е и как? - Наскоро беше обявено, че падналият изтребител „Миг-29" не е застрахован, защото никой не искал да го застрахова. Ние сме застраховали мисиите ни в Ирак, застраховали сме и самолети, бойна техника и личен състав. В случая обаче, защото това не е бойна мисия за Министерството на отбраната, е по-важно да има застраховка за отговорността към трети лица - когато падне самолетът, вредите, които може да нанесе, а не толкова дали ще погине бойната техника. Застраховането на техниката е въпрос на желание, няма проблем за застрахователите. - Смятате ли, че цената на застраховката „Гражданска отговорност" ще се увеличи и с колко? Вярно е, че цената на Гражданската отговорност в България е ниска, съотнесена към количеството тежки пътни произшествия с пострадали хора. Качеството на пътищата ни също е лошо. Само изхождайки от това, би трябвало цената ни да е по-висока, отколкото в държави като Германия. Това не е така. Комисията по финансов надзор се опита да регулира пазара и на практика въведе минимални премии по класове автомобили. Но това означава, че когато имаш праг, ти трябва да го поддържаш, т.е. тенденцията не е към поевтиняване, а към поскъпване на застраховката. Така че застраховката ще поскъпва, но не е ясно с колко. Всичко е въпрос на пазар, на търсене и предлагане. - Ако се случи по-сериозно земетресение и възникнат по-големи щети, откъде държавата ще вземе пари за погасяването им? Държавата или застрахователите? - При ниското покритие пак държавата ще трябва да плати. Не, държавата няма ангажименти към частното имущество на гражданите и не може да има. Тя ще се погрижи за инфраструктурата, да има ток, вода, пътища. Ако тези връзки са нарушени, тя трябва да ги оправи. Ангажиментите на държавата не са към частните постройки. - Но държавата плаща за засегнатите от наводненията и земетресенията имоти. Да, това просто е жест на добра воля. Но реално нещата трябва да се делят. Тук става дума за частен интерес и всеки трябва да отговаря за това, на което е стопанин. Факт е, че срещу 20 лв. всеки може да си направи застраховка срещу земетресение, но никой не го прави, а след това иска държавата да му помогне. Е, как да му помогне? Хората трябва наистина да проявяват повече грижа за имуществото си. - А застрахователите имат ли капацитет? Да, има презастраховане и при катастрофични рискове горницата, по-голямата част, се покрива от презастрахователните компании. Това покритие обикновено е в десетки пъти над лимита на отделните застрахователи. Например ако ние имаме лимит от 5 млн. лв. за катастрофични щети - земетресение, наводнение и т.н., презастрахователят ще плати до 50 млн. лева. Това е магията в кавички на застраховането.