en ru
image image bg_history

Щетите от градушката ще надхвърлят 70 млн. лв.

Rumen Georgiev v-k Presa

Интервю на Румен Георгиев във вестник Преса

След потопа във варненския кв. Аспарухово и Добрич София стана жертва на опустошителна градушка. Виждали ли сте някога толкова много потрошени коли на едно място? Гледката в сряда бе потресаваща.

- Последната голяма градушка беше преди 9 години, но тя не може да се сравни с това, което преживяхме на 8 юли. Имаме десетки поразени сгради, както и хиляди изпочупени автомобили. Ситуацията наистина е драматична. Само при нас в първия ден бяха заявени 2099 щети. Похвално е, че от тях 390 са подадени по електронен път.

Имаше хора, които чакаха на опашна пред централния офис на ЗАД „Армеец“ от 12 часа през нощта. Поуспокоиха ли се вече духовете?

- Отворихме допълнителни пунктове в офисите на големите вносители на „Мерцедес“, „Ауди“, „Фолксваген“ и БМВ, където клиентите могат да отидат директно и да им бъде направен оглед. Сега основното притеснение на хората е, че ще свършат стъклата и резервните части. И, разбира се, че ще трябва да чакат в сервизите. Но какво да се прави – сервизите имат определен капацитет, има и технология, която трябва да се спазва. Освен това те имат клиенти и от други пътно-транспортни произшествия, които са длъжни да обслужват. Така че ситуацията е сложна и се изисква търпение от всички страни.

- Може ли вече да се каже какъв е средният размер на обезщетенията, които изплащате?

- Висок е – около 2000 лв. Причината е, че пораженията са големи. Има случаи, в които ще се плаща пълната стойност. Това са автомобилите, които са били залети с вода. В момента те са с блокирана електроника и не стават за нищо. Други са за цялостно боядисване, за смяна на капаци, врати и калници. Така че голямата тежест сега ще падне върху сервизите. Както вече ви казах, само при нас в първия ден след бедствието минаха 2099 автомобила. Ако прибавим и пострадалите в другите компании, ще станат около 10 хиляди. Предполагам, че бройката на увредените ще стигне 50-60 хиляди. Всички ще бъдат обезщетени, но основният въпрос е срокът, в който ще се направи ремонтът на толкова много машини, и качеството на услугата?

Първоначалната прогноза бе, че застрахователите ще платят 40-50 млн. лв.

- Не, цифрата ще бъде надхвърлена значително. По мои сметки ще мине 70 млн. лв., защото има поражения и върху много жилищни и обществени сгради.

- Плащате ли счупени стъкла?

- Разбира се, стига полицата да е сключена при тези клаузи.

- А щети по топлоизолациите покриват ли се? На много места ледените късове са ги направили на решето.

- Да, щом домът е застрахован срещу буря и градушка.

- Имате ли пострадали имоти и в кв. Аспарухово?

- Там бедствието бе жестоко, но застрахованото имущество е малко. До момента са заведени едва 145 щети.

Значи все пак има застраховани.

- Има, но проблемът е друг. При нас например е застрахована една от детските градини – „Валентина Терешкова“. Водата там е била около метър и седемдесет. Увредени са подовите настилки, стените, покритията, всичко. Но какво се получи? Сградата е била застрахована за 71 158 лв. при разгъната застроена площ 513 кв. м, което прави по 138 лв. на кв. метър, докато реалната стойност е 300-350 лв. Така вместо да покрием всички щети, ние ще платим 39% от стойността, защото на практика имотът е подзастрахован.

- И защо се получава така?

- Това е порочната практика на общините и държавата. Знаете ли за колко е застрахована сградата на Министерския съвет? На отчетна стойност, не на пазарна. Излиза, че държавата сама не се грижи подобаващо за имуществото си, а иска другите да го правят. Имотите Ӝ традиционно се застраховат на ниски стойности. Има и още по-лоши примери. Полицата на едно цяло училище е за 7 хил. лв. Не се застраховат инфраструктурни и други обекти с национално значение. Така при бедствие никой нищо не получава. През 2013 г. при подобен случай направихме изключение за едно училище и платихме щетата в пълен размер. Но винаги не може. Ние не сме благотворително дружество.

Сега обаче всички се питат дали застрахователите ще могат да платят целите поражения? Дали имат нужния финансов ресурс?

- Нека не бъркаме застрахователите с банките. Банките разполагат с активите и пасивите си, докато ние освен резерви имаме и сериозни презастрахователни програми. Нашата е в размер на 16 млн. евро. Така че парите са предостатъчно. Това се прави в целия свят при катастрофични събития като циклони, урагани, земетресения. На практика рискът се преразпределя на общия застрахователен пазар и щетите над определена сума се поемат от презастрахователните компании. Затова сега ние можем да си позволим всички части с по-големи увреждания да се подменят с нови, а не да се изчукват, защото после неминуемо се появяват повреди, имс рекламации. Налага се втори път да се пребоядисва и става по-скъпо. А и това коства много нерви и на двете страни.

Твърди се, че има по-бързи и модерни технологии за заличаване на вдлъбнатините, причинени от ледените зърна?

- Така е, но когато деформациите са големи, е трудно да се приложат.

- Какво е важно да знаят хората, за да не бъдат разочаровани? И да не се чуват твърдения, че застрахователите плащат колкото за Бог да прости.

- Хората трябва да знаят, че ако застраховката е на разсрочени вноски, първо трябва да се плати цялата сума и тогава ще получат обезщетение, защото ангажиментът за плащане предхожда събитието. Има и още нещо, което е важно. Идват летни отпуски. Нека си заведат щетите. Ако има да сменят стъкла, да ги сменят, но за другото да изчакат, защото сервизите са пълни и изнемогват. Нищо не пречи ремонтите да станат през септември и октомври, защото давностният срок от завеждане на една щета до ремонтирането е 3 години. Без значение дали след това сте отишли в друга компания, дали в момента имате каско и т.н. Затова призовавам към спокойствие и разум.

- Какви изводи трябва да си направят управляващите? Не е ли време да бъде създаден катастрофичен пул или фонд, от който да се покриват последствията от такива големи бедствия?

- Бурята, която ни сполетя, показва, че това е неработеща идея. При едно голямо бедствие проблемът ще бъде с ликвидацията на пораженията. В момента по щетите от бурята в София работят 15-20 застрахователни компании. Правят огледи, попълват документи, върши се огромна работа. Въпросът ми е как при настъпване на едно земетресение този фонд, който ще прилича на здравната каса, ще извърши това. Той няма да има капацитет, офиси, персонал, нито добри тьрговски практики. Не е достатъчно да се съберат парите на хората. Важно е какво ще стане после и дали застрахованите ще получат адекватна услуга срещу парите си. Затова аз съм против създаването на катастрофичен пул и против принудителното застраховане.

- Какво ще правим обаче, ако ни връхлети едно голямо бедствие? Вижда се, че държавата няма пари за помощи.

- С времето хората сами ще разберат, че държавата не може да им помогне. А и за личното си имущество всеки трябва да се погрижи сам. У нас на автомобилите с по-висока мощност пътният данък е по-висок, отколкото в Германия. А защо е това? По-добри ли са ни пътищата, повече ли магистрали имаме, по-добър ли е сервизът при катастрофи и аварии? Затова нека държавата да подобрява и поддьржа инфраструктурата с това, което ни взема. Предполагам, че никой не е съгласен с тези пари да се поправят частните имоти на пострадалите.

Очевидно с капризите на природата застрахователите ще се справят, но как преживявате политическите трусове?

- За радост каквото и да се случва, бизнесът работи и се старае да даде добра услуга на хората. Принудата и голямата конкуренция на нашия пазар не дават на никого да се отпусне. Разбира се, колкото е по-стабилна бизнессредата, толкова по-добре ще бъде за всички.

- Политици говорят за фалит на държавата. Има ли риск за финансовата стабилност?

- Смятам, че кризисният момент с банките бе подминат благодарение на бързите и адекватни действия на БНБ. Българските банки са стабилни. Може би и с КТБ нямаше да се получи проблем, ако оттам не бяха изтеглени пари.

За съжаление хората не проявиха достатъчно разум. В първите дни се поддадоха на паниката и почнаха да теглят парите си. В петък беше смешно – от едни банки се теглеха средства, в други се внасяха. Но когато хората се убедиха, че могат да си вземат всичко и да не го загубят, паниката приключи. А важното е да знаем, че България е страна членка на Европейския съюз и няма да бъде оставена на произвола. Виждате какво стана и с Гърция, и с Кипър. Помогнаха им да се стабилизират.

Сега за всички е най-важно да бъде сложен край на политическите трусове и скоро да имаме стабилно правителство. Това е нужно на бизнеса. Важен ще бъде и служебният кабинет, а президентът трябва да се прояви като президент на всички българи.

Интервю на Леонора ЛЕКОВА, в-к Преса