en ru
image image

Юбилейната конференция на АБЗ „140 застраховане в България“ събра водещите фигури в застраховането в Европа и България

велев презентация

Конференцията бе открита от изпълнителния директор на ЗАД"Армеец" Константин Велев

На 5 октомври 2022 г. в се проведе юбилейна конференция, организирана от Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) и посветена на празничните годишнини, които браншът отбелязва - 140 години застраховане в България и 30 години от създаването на Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ). Престижното събитие бе уважено от водещите фигури в застрахователния сектор в Европа и България. Участие в него взеха Петра Хилкема, председател на Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA), Михаела Кьолер – генерален директор на Европейската федерация на застрахователите Insurance Europe и Дидие Милеро – ръководител на секция „Застраховане и пенсионно осигуряване“ в главна дирекция „Финансова стабилност, финансови услуги и съюз на капиталовите пазари“ на Европейската комисия.

Погледът към историята и настоящето на българското застраховане показва силата му да преминава през кризите и да излиза по-силно от преди, да продължава напред и с достойнство да следва своята обществена мисия да е полезно на българските граждани и бизнес, посочи председателят на АБЗ Константин Велев в приветствените си думи и допълни: „Пред нас стоят сериозни и глобални предизвикателства - икономически трудности и висока инфлация, проблеми със сигурността и енергийните доставки, породени от войната в Украйна. Изправени сме пред рискове, свързани с климатичните промени, демографските проблеми и дигитализацията. Затова и фокусът на днешната конференция е обърнат към бъдещето, към решенията, които да ни помогнат успешно да адресираме съвременните рискове.“

Във въвеждащата си презентация към панела Константин Велев, председател на УС на АБЗ, очерта основните рискове, пред които е изправено съвременното общество - промени в климата и зачестяващи природни бедствия; промяна във възрастовата структура на населението и ефектите от това върху пенсионната и здравните системи, интензивна дигитализация и рискове за киберсигурността; пандемични рискове. Застрахователната индустрия може да адресира тези рискове чрез разнообразни решения както по отношение на справянето с последиците от тяхната реализация, така и във връзка с превенцията на риска. Константин Велев посочи, че само за последния месец в България са се случили две тежки природни бедствия, щетите от които все още се оценяват. Между 2010 и 2019 г. щетите от бедствия възлизат на 1,1 млрд.щ.д., което се равнява на около 0,2% от брутния вътрешен продукт на страната общо за периода 2011-2019 г. Въпреки ясно очертания риск и тенденцията за нарастването му, България е с най-нисък дял на имущественото застраховане в целия ЕС - делът на застрахованите жилища и земеделски имоти е не повече от 10%. Показателна е разликата между дела на брутния премиен приход по линия на имущественото застраховане– средно за Европа този дял е 36,5%, а за България – 13,8%. Председателят на АБЗ коментира, че причините за тази ситуация са разнопосочни – ниските доходи и ограничената покупателна способност на голяма част от населението, очакванията на гражданите, че държавата ще им помогне в случай на бедствие и оттам липса на стимул за застраховане. Влияние оказват недостатъчната потребителска информираност по отношение на смисъла, ползите и характеристиките на застрахователните продукти, както и битуващите все още устойчиви негативни нагласи към застраховането, които обаче, не се основават на реален потребителски опит, както е видно от националното проучване на АБЗ.

Константин Велев се спря на демографските рискове, свързани с процесите на застаряване на населението и намаляване на съотношението между работещи и пенсионери. Той посочи, че делът на българските пенсионери в бедност е в пъти по-висок (34,6%) от средния за Европа (16%). В тази ситуация и при хроничен дефицит на НОИ е явна необходимостта от поемане на лична отговорност за индивидуалното благосъстояние през пенсионния период. Съществуват редица инвестиционни възможности в тази връзка, сред които са и инвестиционните и спестовните застраховки „Живот“.

Ситуацията със здравната грижа в България също е проблематична, подчерта Велев, като посочи, че през 2018 г. 19% от домакинствата са имали „катастрофални“ здравни разходи, което е най-високото равнище в целия ЕС. Здравното застраховане може и трябва да се използва като инструмент, който би помогнал за адресиране на ситуацията. Интересът към здравните застраховки расте, което е ясен показател за потребността на гражданите от по-качествен достъп до здравна грижа, който може да бъде осигурен чрез застрахователна защита.