Цветанка Крумова пред в. Преса

- Г-жо Крумова, знае ли се какви ще бъдат щетите за застрахователните компании от наводненията в Централна Европа? - Да, вече има прогнози. Очаква се да са около 2 млрд. евро. Това е по-малко от 2002 г., когато бяха 3,5 млрд. евро. Оказва се обаче, че застрахователните загуби са много по-малки от икономическите, тъй като много от пострадалите имоти не са били застраховани или покритието е било ограничено. Докато при урагана Катрина в САЩ през 2005 г. беше обратното. Той се нарежда на първо място по застрахователна загуба - 76 млрд. долара, което е близко до икономическата заради високата плътност на застраховане. На следващо място е земетресението в Япония през 2011 г. - 35 млрд. долара. В Япония обаче щетите за икономиката са много по-големи. По последни данни те надхвърлят 200 млрд. долара. - Това буди учудване. Излиза, че и те като нас не се грижат за сигурността на имуществото си. - Напротив, застрахователната плътност в държави като Япония е висока, но броят на застрахованите жилища срещу земетресение е малък, защото покритията са скъпи поради повишения риск. Но всъщност българите не са много по-различни от европейците. Данните показват, че след наводненията през 2002 г. в Централна Европа броят на застрахованите не е нараснал много. Разликата със сегашните по-ниски загуби се дължи на по-добрата превенция, на инвестициите в предпазни мероприятия, които са били извършени в годините след 2002 г. - Сега кой ще поеме щетите? - Част от тях ще бъдат покрити от съответните правителства, а друга - от застрахователните компании. Техните загуби обаче се преразпределят из целия свят чрез презастраховането. - Излиза, че и хората в другия край на света ще платят част от пораженията. - Да, най-малкото чрез покачване на премиите по застраховките в следващи периоди. Обикновено големите загуби се отразяват в следващите години върху цените на полиците в глобален план, които се увеличават. - След земетресението в Япония имаше ли такова поскъпване? - Не, защото застрахователната загуба бе по-малка от очакваното, но терористичният акт в САЩ през 2001 г. се отрази на всички. Той причини огромна промяна в тарифите. Покачиха се цените в авиационното застраховане, въведоха се нови изисквания, нови лимити на отговорност. - Значи тези събития не минават просто така? - Да, бизнесът трябва да продължи. Ако една компания фалира, не е толкова страшно. Но не може да се допусне да се разклати целият пазар. Затова ние сме един от най-контролираните от страна на държавата бизнеси. Доверието е ключова дума в застраховането и затова регулациите целят да засилят в максимална степен финансовата стабилност и прозрачността на дейността на дружествата. - Природните катаклизми, които са все по-чести във времето на глобални климатични промени, могат ли да вдигнат цената на застраховките у нас? - В момента не, защото цените зависят и от други фактори. Един от тях е нивото на доходите на населението, а у нас то е ниско, затова едно втвърдяване на пазара би свило търсенето, което и без това не е голямо. - Според последни данни на Евростат 87% от българите имат собствено жилище. Но каква част от имотите имат застрахователни полици? - Трудно е да се каже, защото няма такава статистика. - Говори се за 7-10%. Защо българинът не иска да се застрахова? - Това не е само български феномен. Аз вече ви дадох пример с плътността на застраховане в Централна Европа, която не се е променила съществено спрямо 2002 г. Разбира се, непосредствено след един природен катаклизъм вниманието на хората към застраховките се повишава рязко, но ефектът не е траен. - Така ли се случи и след земетресението в Перник през миналата година? - Да, нашата компания имаше 16% ръст в застраховките на домашно имущество. Но това се дължи не само на психологическия момент. Ние изплатихме доста обезщетения и се постарахме да си свършим добре работата. Това също даде положителен резултат, но после нещата се върнаха към своята равновесна точка, както се случва с всичко в живота. А и факт е, че хората имат свити доходи, има безработица и те не могат да отделят пари за застраховки. Намаляло е и кредитирането, а то е важен фактор, защото голяма част от застраховките на имущество са свързани с отпускането на ипотечните кредити. Затова бих казала, че трайна промяна в отношението към застраховането би имало при една по-широка информираност на населението. Аз имам един американски учебник по лични финанси за средния курс и там има специална глава, в която е обяснено защо трябва да застраховаш себе си, на кой етап от живота си да го направиш и т.н. Очевидно е нужно образование. - Казвате, че българинът не се застрахова, защото доходите му са свити. В същото време се грижи за сигурността на автомобила си. Как да си обясним този феномен? - Автомобилните застраховки са най-масови, защото „Гражданска отговорност" навсякъде по света е задължителна. В много страни тя върви с каското, което се явява като екстра към нея. От друга страна, всички сме свидетели на войната по пътищата. При катастрофи загиват повече хора, отколкото във войните. Трафикът е един обективно съществуващ риск, защото технологиите не са така развити, че да се избегнат катастрофите. Това обяснява защо тези застраховки са най-масови. - Кога очаквате секторът да тръгне нагоре? През последните години той сякаш тъпче на място. - Процесите в икономиката се отразяват при нас с малко закъснение. Когато кризата започна, нашият сектор вървеше нагоре. С други думи, при нас кризата дойде със закъснение от година-година и половина. Така че дори сега икономиката да тръгне нагоре, при нас ръстът ще дойде малко по-късно. За да има застраховане, трябва да има бизнес - да има внос и износ, производство на стоки, да има заводи, работници и т.н. Но вече се виждат някои положителни тенденции. Клиентите като бройка се увеличават, макар че автомобилният парк остарява и приходите на пазара намаляват. Говоря за пазара като цяло, защото нашата компания през всичките години е отчитала ръст. През м.г. излязохме на първо място на пазара с премиен приход от 170 млн. лв. В момента ние сме единствената компания с изцяло български капитали, но дължим успеха си на добрата организация, добрите технологии и обслужване на клиентите. Интервюто взе Леонора Лекова